Кликнете върху връзката, за да изтеглите документа.

Закон за данъците върху доходите на физическите лица–последни изменения ДВ бр.94/ 30112012 г

     Коментар на промените в ЗДДФЛ в сила от

     01.01.2013 год.

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2013 г., са въведени със ЗИД ЗДДС в преходните и заключителни разпоредби на § 57

Обобщение на по-важните и често приложими в практиката промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2013 г.

1.      Лихвите върху депозитните сметки на физически лица (местни и чуждестранни). Доходите от лихви по депозитни сметки в български търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в страната, както и от други банки в държава – членка на ЕС или ЕИП стават облагаеми (чл.13, ал. 1, т. 8 – изм.).

От 01. 01. 2013 г. лихвите по депозити на местни физически лица се облагат върху брутната сума с 10 на сто окончателен данък (чл.38, ал. 13 – нова ), като възникването на данъчното задължение върху лихвите, се свързва с момента на начисляване на лихвата по депозитната сметка, а не с датата на фактическото й изплащане, назависимо от объркващия на пръв поглед термин «придобиване» (чл.11, ал. 1, т. 2).

Данъкът върху лихвите по депозитните сметки на местни физически лица, открити в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната се удържа и внася от самата банка/клон в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, т.е. в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на лихвата по банковата сметка, като при депозити, при които е уговорено авансово плащане на лихвата (при откриване на депозита или периодично) е изрично регламентирано, че данъкът се удържа към датата на падежа или датата на предсрочното прекратяване на депозита, а не датата на самото авансово плащане (чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ – нова, чл. 11, ал. 5 – нова).

При облагане на лихвите по депозитни сметки на чуждестранните физически лица от ЕС и ЕИП отново се възстановява обичайният механизъм за облагане на лихви на чуждестранни лица. При останалите чуждестранни лица (от страни извън ЕС и ЕИП) няма промяна. Лихвите по депозитните им сметки винаги са били облагаеми.

Лихвата по депозитна сметка в полза на местно физическо лице от търговска банка извън територията на страната (независимо дали става въпрос за страна от ЕС, ЕИП или трета страна) винаги са облагаеми, като се облагат с окончателен данък 10 на сто (чл.38, ал. 13 – нова и чл.46, ал. 1 – изм.). Данъкът се внася от местното физическо лице, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му по сметка на ТД на НАП по постоянния му адрес (чл.67, ал. 1 – изм. и чл.68, ал. 1 от ЗДДФЛ). Придобитите доходи от лихви по депозитни сметки извън страната подлежат информативно задължително на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ (чл.50, ал. 1, т. 3, б. »в» – изм. и чл.52, ал. 1, т. 4).

Доколкото «депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва) (т. 58 от § 1 на ДР – нова), то остават необлагаеми и през 2013 г. доходите генерирани по безсрочните банкови сметки (разплащателни и спестовни, вкл. детски спестовен влог) с източник България или друга страни от ЕС или ЕИП.

2.      Регламентиране цената на придобиване, небходима при определяне на облагаемия доход при продажба или замяна на имущество, в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик (чл. 33, ал. 6, т. 10 – нова). Приема се,че цената на придобиване, която трябва да се има предвид при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ е данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър. „Данъчна стойност“ за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от ЗКПО, т.е. данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него (т. 57 от § 1 на ДР – нова);

3.      Въвеждане срок за издаване на образците на служебните бележки по чл. 45, ал. 4 и 7 от ЗДДФЛ (чл. 45, ал. 8 – нова). Регламентира се, че Служебната бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (изготвяна в два случая – за доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ и за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по смисъла на чл. 31 от ЗДДФЛ) и Служебната бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ (за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ) се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година;

4.      Промени в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ, свързани с обхвата на декларираните доходи и сроковете на подаването й. От 01.01.2013 г. обхватът на данъците, подлежащи на декларирани по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, се разширява. Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи на физически лица, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за всички данъци, които са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, а не само за окончателни данъци в полза на чуждестранни лица по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ, както бе до 31.12. 2012 г. (чл. 55, ал. 1 – изм.). Следователно според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ обект на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи следва да бъдат:

- окончателните данъци, дължими върху доходи на местни и чуждстранни лица по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ;

- авансовия данък, дължим върху изплатени доходи от друга стопанска дейност и наеми или друго възмездно предоставяне на имущество или права. Не се декларира единствено удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 55, ал. 3),

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрацията си (чл. 56  - изм., чл. 57 – изм. и чл. 66, ал. 1). Това означава, че срокът на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като правило ще е тримесечен (до края на месеца следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), с изключение на случаите на доходите от лихви по депозитни сметки данъкът, върху които се дължи от търговската банка/клон на чуждестранна банка в страната ежемесечно - до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им).

Същата декларация се подава в сроковете на внасяне на данъка и от самите физически лица, придобили дохода, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице (чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ);

5.      Конкретизиране на доходите, които предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи посочват в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. От 01. 01. 2013 г. на деклариране в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – платци на доходи, посочват изплатените през годината доходи на физически лица, само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 от ЗДДФЛ. Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1- 4 от ЗДДФЛ – той не подлежи на деклариране. Следователно освен доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и доходите от задължителното социално осигуряване, вече не подлежат на деклариране в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ голяма част от необлагаемите доходи, а други (посочените в чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ) се посочват само, ако превишават прага от 5000 лв.;

6.      Промени в сроковете за внасяне на авансовия данък при доходи от трудови правоотношения. Авансовият данък, определян по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, който работодателят е задължен да удържа, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан от лицата или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 65, ал. 11- изм.). Срокът е синхронизиран с този за внасяне на дължимите социални и здравни осигуровки;

7.      Промени в сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от друга стопанска дейност и наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Във всички случаи на авансово облагане на доходи от друга стопанска дейност и наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество дължимият данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, независимо от това дали данъкът се удържа и внася от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на съответния доход (чл. 65, ал. 12 – изм.) или физическото лице получател на дохода (чл. 67, ал. 1 и 2 – изм.). И в двата случая за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл. 65, ал. 12 – изм. и чл. 67, ал. 2 – изм.);

8.      Промени в сроковете за внасяне на окончателния данък върху доходи на местни и чуждестранни физически лица. Промяната в сила от 01. 01. 2013 г. цели постигане на максимално уеднаквяване на сроковете за внасяне на окончателен данък по реда на чл. 37 и чл. 38, като водещ е края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/изплащането на дохода, без значение от вида на дохода и кой следва да удържи и внесе данъка (чл. 65, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, ал. 9 и ал. 10 – изм. и чл. 67, ал. 1 – изм.). Промените в сроковета на деклариране на окончателните данъци наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 59 и §  60 от ПЗР).