Счетоводна къща България ООД

Кликнете върху връзката, за да изтеглите документа.

Закон за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2014 г. –последни изменения ДВ бр. 101/22.11.2013 г.

Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да бъдат класифицирани както следва:

1. Въвеждане на нов специален режим за „касова отчетност“ на данък върху добавената стойност.

От 01.01.2014 г. се въвежда нов специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност с цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си.
При отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност лицето, което го прилага, се разчита към бюджета при плащането по доставката от неговия клиент. Прилагането на специалния режим за касова отчетност не е задължително. Специален режим за касова отчетност на ДДС може да се прилага от регистрирани за целите на ЗДДС  лица, които имат облагаем оборот през последните 12 месеца не повече от левовата равностойност на 500 000 евро. Специалният режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, с изключение на изрично посочените в ЗДДС: внос на стоки; вътреобщностни придобивания и вътреобщностни доставки на стоки; доставки към нерегистрирани по ЗДДС лица; освободени доставки; доставки с място на изпълнение извън територията на страната; доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката; доставки по договор за финансов лизинг; доставки, по отношение на които се прилага специален ред на облагане; доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път; доставки, облагаеми с нулева ставка и доставки между свързани лица. Специалният режим не се прилага за облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане подоставката, включително данъка по този закон.
1.1. Изискуемост на данъка – Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, за които се прилага специалният режим за касова отчетност, възниква съгласнообщите правила наЗДДС. Данъкът за доставките, които попадат в обхвата на специалния режим за касова отчетност, става изискуем на датата на получаване на плащането по доставката и е дължим за данъчния период, през който става изискуем.
Лицата, които прилагат специалния режим, ще начисляват данък за доставката на датата на възникване на данъчното събитие, като издадат фактура, в която посочат данъка на отделен ред и включат фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период. Лицата в качеството си на доставчици, които прилагат специалния режим, ще определят размера на данък чрез издаване на протокол, като данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.
1.2. Право на данъчен кредит – Правото на приспадане на данъчен кредит за лице, което прилага специалния режим за касова отчетност, възниква в данъчния период, през който е извършено плащането по доставката.
В тези случаи лицето, което прилага режима в качеството си на получател по доставката, само издава протокол за определяне размера на данъчния кредит.
За лицата, които прилагат специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която и доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72. Правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени общите условия наЗДДС и лицето получател разполага с документ за извършено плащане по банков път и протокол за определяне размера на данък за доставката, издаден от доставчик, който прилага специалния режим на касова отчетност.

2. Данъчна основа при внос
Променени са правилата за определяне на данъчната основа при внос, като е предвидено, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на внос разходи, ако вече не са включени в нея, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. Съгласно ДДС директивата в чл. 86, т. 2 за целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата членка на вноса. За тази цел в ЗДДС е въведена дефиниция на понятието „първо местоназначение“ на територията на страната. В тази връзка с изменените правила за определяне на данъчната основа при внос е въведена нова разпоредба – чл. 36а, за доставка на свързани с внос услуги. Доставките на услуги, свързани с внос, ще се облагат с нулева ставка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55. Изменението е направено с цел да се избегне двойно начисляване на данъка, тъй като получателят по доставките на тези услуги има задължение да си самоначисли данъка на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от  ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от ДДС директивата държавите членки свобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б). Когато за доставката е издаден документ с начислен данък със ставка в размер на 20%, преди извършване на вноса (доставката на услугата се облага с ДДС, тъй като стойността й е включена в данъчната основа по чл. 55) размерът на начисления данък се коригира за издадени фактури и известия по реда на чл. 116 от закона, а за издадени протоколи по реда на чл. 80, ал. 5 от правилника за прилагане на закона.
3. Промени, свързани с прилагане на механизъм за обратно начисляване

3.1 При доставки на зърнени и технически култури – механизмът за обратно начисляване ще се прилага при доставки на зърнени и технически култури, които са изброени в Приложение № 2, част II към глава деветнадесета “а” от ЗДДС със съответните кодове. „Код по КН” са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 Обратното начисляване ще се прилага при доставки със зърнени и технически култури, включени в обхвата на механизма, само когато са извършени на територията на страната. Когато с тези доставки се извършват внос, износ, вътреобщностни придобивания, вътреобщностни доставки на стоки или тристранни операции, се прилагат общите правила на ЗДДС.

3.2 Данъчното събитие и изискуемост
Данъчното събитие на доставките на зърнени и технически култури, които са включени в списъка на част II към Приложение № 2 към глава деветнадесета “а” от ЗДДС,  възниква по общия ред, определен в чл. 25 отЗДДС. Данъкът за тези доставки е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно – задължено лице или данъчно – незадължено лице.

3.3 Начисляване на данъка
Когато доставчикът е данъчно задължено лице, начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2, като протоколът освен досегашните реквизити следва задължително да съдържа и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК  на доставчика на стоки по Приложение № 2, част II и номер и дата на фактурата. Когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, данъкът се начислява от получателя в последния ден на съответния данъчен период с общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период, като този протокол задължително съдържа наименование и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика, както и останалите данни, посочени в чл. 163, б, ал. 2 от ЗДДС.

3.4 Документиране и отчитане на доставки на зърнени и технически култури
Отчитането на доставките ще се извършва по аналогичен ред, по който до момента се отчитаха доставките по Приложение № 2, част I, описан в писмо на НАП № 24-00-13 от 12.02.2007 г. Регистрираните лица, които са получатели на разглежданите доставки, отразяват данъчната основа в колони 9 и 14 и начисления данък с протоколите в колони 10 и 15 на дневника за продажбите и съответно данъчната основа (в зависимост от правото на данъчен кредит) в колони 9, 10 и 12 и начисления данък в колони 11 и 13 на дневника за покупките. Съгласно чл. 124 от ЗДДС получените фактури за доставките, за които е издаден протокол, се отразяват без стойност в дневника за покупки.
Документирането на доставките на зърнени и технически култури, които са включени в списъка на част II към Приложение № 2 към глава деветнадесета “а” от ЗДДС, от доставчик, който е регистрирано лице, се извършва с издаване на фактура, в която се вписва „обратно начисляване“ и като основание за неначисляване наданък се посочва “чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Доставчиците отразяват данъчната основа на тези доставки в колони 9 и 11 на дневника за продажбите и не попълват колона 10 и 12, ако получателят е регистрирано лице.

Кликнете върху връзката, за да изтеглите документа.

Закон за бюджета на Държавно обществено осигуряване ДВ бр. 106/10.12.2013 г.

Коментар на промените в Закона за бюджета

на ДОО и КСО за 2014 г.

Представяме Ви най-важното Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2014 г. и промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 01.01.2014 г. 

 Минимален и максимален размер на осигурителния доход за 2014 г.:

1. Със Закона за бюджета на държавното обществено оигуряване за 2014 г.(чл. 8 от ЗБДОО) се увеличават минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии. (съгласно Мотивите към проектозакона нарастването е средно с 2,6% за 2014 г. в сравнение с 2013 г.). Най-ниският минимален      осигурителен доход е равен на 340 лв. – размерът на минималната работна заплата за 2014 г. (чл. 8, ал. 1, т.1);

Таблица на МОД-2014 г. можете да намерите в страница „Документи” на сайта

2. Запазва същият диференциран размер на       осигурителен доход за       самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2012 г.,       съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв.       (чл. 8 ал. 1 т. 2);

3. Запазва минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните       земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв. (чл. 8       ал. 1 т. 3);

4. Запазва минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се       лица, които не са упражнявали дейност през 2012 г., както и за       започналите дейност през 2012 и 2013 г. съответно 420 лв. (чл. 8       ал. 2). Този доход, както и досега, се ползва и от лицата извън       посочените в чл.       4, ал. 3 т.1,2 и 4 от КСО, за които осигурителният доход е обвързан с       минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 8, ал. 2 и 3);

5. Увеличава максималният       месечен размер на осигурителния доход от 2200 лв. на 2 400 лв.       (чл. 8 ал. 1 т. 4);

• Запазва се нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като      максималният размер на обезщетението се увеличава на 1200 лв. – чл. 15,      ал. 1 и 2

• Запазва се минималната и максималната      граница (0,1- 0,4 на сто) на осигурителната вноска за      фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни      икономически дейности съгласно Приложение № 2 – чл. 13.

• Увеличава  се минималният размер      на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2014 г. от 150      лв. на 154,50 лв. (чл. 9);

• Запазва се минималният      дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. (чл.      10);

• увеличава размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна
  възраст на 340 лв. ( 240 лв.през 2013 г.)

• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице –      540 лв. (чл. 12).

Промени в Кодекса за социално осигуряване

С § 6 от ПЗР на ЗБДОО за 2014 г. се правят и промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО), като следва да се има превид, че:

• се запазват в      общия случай размерите и съотношенията на осигурителните      вноски за фонд “Пенсия”:

– 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при запазено съотношение – 9,9 на сто – за сметка на работодателя и 7,9 на сто за сметка на работника, и

– 12,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1:5,7 на сто, както и размерът на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират при условията на чл. 69 от КСО (военнослужещите, държавните служители по ЗМВР и др. лица, посочени в разпоредбата)

• не се променят размерите и съотношенията между работодател и      работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60      към 40 на сто. За 2014 г. техните размери са, съответно:

– фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;

– фонд „Безработица” – 1,0 на сто;

– фонд „Трудова злополука и професионална болест” – от 0,4 до 1,1 – за сметка на работодателя (чл. 4а, ал. 3 т. 3, 4 и 5 и чл. 6, ал. 1 т.4, 5 и 6);

• не се променят размерите и съотношенията между работодател и      работник за вноските за:

– ДЗПО в УПФ, съответно 5 на сто в съотношение 2, 8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника (чл. 157, ал. 1, т. 1 б „в” и ал. 3), както и за

– професионален пенсионен фонд – съответно 12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто – за лицата, работещи при условията на II категория труд) (чл. 157, ал. 1 т. 2);

• Запазва се  периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения      при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при      безработица – 24 месеца, но се намалява при бременност и раждане – от
  24 на 18 месеца (чл. 41 ал. 1 и чл.      49 ал. 1);

• Запазва  се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане      – 410 дни (чл. 50 ал. 1)
• Запазва се  режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна      неработоспособност съгласно чл. 40 ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от      осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а      от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.

Освен промени, свързани с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, са направени и промени в други текстове на КСО, които дават възможност за по-точното им прилагане. От тях ще посочим:

• включване на управителите на клонове на търговски дружества      в обхвата на разпоредбата на чл. 4 ал.1, т.7 от КСО;
• регламентиран е срока, в      който оситурителите внасят сигурителните вноски за периодите по  чл.9 ал. 3 от КСО, т.е. случаите на незаконно уволнение,      незаконно недопускане или отстраняване от работа и т.н. чл.7, ал. 12– нова);
• промени в задължителното пенсионно осигуряване:

• осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли на съответната година с процент, равен на сбора
  от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна годинана пенсията (чл.100);
• удължаване действието на т.нар. „таван на пенсиите” с 5 години – до 31 декември 2018 г. (§ 5 от ПЗР);
• – изрично регламентиране, че през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по (чл. 68, ал. 1) се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете, а право на пенсия по(чл. 68, ал. 3) се придобива при навършване на 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж ((§ 6б от ПЗР на КСО);
• създаване на нова разпоредба в КСО, изискваща НОИ да създава и      поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по      обжалването им (чл. 33, ал. 5, т.12– нова). В тази връзка      се урежда използването на вписваните в него данни при отпускане на парични      обезщетения за болест и майчинство, като са направени промени в      структурирането и съдържанието на глава четвърта „Обезщетения”